Розопроизводството у нас изчезва – спъват го лоша държавна политика и липса на работна ръка

Градините с български рози, известни в целия свят, намаляват със светкавични темпове у нас.

Това каза в интервю за БГНЕС Петър Симеонов - председател на сдружението на розопроизводителите в България. С него разговаряме за оцеляването на сектора с изплащането на помощи в миналогодишния размер заради липсата на държавен бюджет за тази година.

Тепърва предстои работа в розовите градини – почистване на градините, изрязване на сухите клонки, пръскане и обработки. Засега времето е благоприятно, розата не е тръгнала масово да се развива, дано и през месец март да е по-хладно времето. Най-големите проблеми, обаче, са през април заради сланите, които в последните години причиняват масови измръзвания, допълва Симеонов.

Розопроизводителите се надяват да успеят да намерят работници и тази година, особено след влизането на страната ни в еврозоната. „В момента никой не може да каже каква ще е заплатата за бране, или пък цената за доставка на розовия цвят към дестилериите.  Надяваме се на по-добро заплащане тази година“, казва още Симеонов.

Тази година производителите са получили допълнителна помощ по de minimis, по 180 лв. на декар. „Имаше колеги, които не получиха тази помощ заради неактуализирания бюджет на ДФЗ, но се надяваме този проблем да бъде решен, защото парите са необходими на колегите за обработка на градините, торове и поддръжка“, казва розопроизводителят.

Ако не се актуализира бюджетът, около 170-180 човека производители от региона, няма да могат да обработват градините си.

„Идеята Розовата долина край Казанлък да кандидатства за включване в нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО е на Гергана Андреева и на кмета на града Галина Стоянова, и преди две седмици проведохме среща по тази тема. Надявам се с това да се прекрати дерогацията с розовото масло и продуктите от маслодайна роза да не се смятат за канцерогенни“, разказва Стоянов.

Само за стопанската 2024 г. до 2025 г. добивите от розите са намалели наполовина. За 2025 г. имаше близо 50% измръзвания, което даде също огромно отражение. В момента не виждам как може да се добие розов цвят двойно повече спрямо миналата година, твърди производителят.

Най-вероятно ще има недостиг на цвят тази година. Единствената надежда в бранша е производителите, които от години не са обработвали градините си, да се върнат към тях.

„Розопроизводството изчезва. Първо изчезнаха малките градини, в момента изчезват тези от 30 до 40 декара, които са гръбнакът на розопроизводителите. Хората масово ги изоставят, причината е от дълго време – първо липсата на работна ръка, и второ недостатъчните средства, които остават у производителите за поддръжка на градините, и липсата на печалба, за да може човек да гледа семейството си. Може би розопроизводството няма да изчезне, но със сигурност няма да е в тези добиви, които имахме през 2015, 2017, или 2020 г., когато добивахме по 20 хиляди тона цвят“, казва производителят.

Надеждата на сектора е служебният министър на земеделието и храните да му обърне внимание. „Маслодайната роза трябва да бъде отделена от другите сектори, и да бъде защитена като изчезващ вид култура. Нужно е и да спре вноса на розово масло от трети държави, както и да се проследява износа на посадъчен материал. Тези неща ги говорим отдавна с ведомството, но сега вече е дошъл моментът да им се обърне сериозно внимание“, завърши председателят на сдружението на розопроизводителите в България Петър Симеонов.